Предговор към изданието
Селищно-устройствената традиция на Габрово се развива в продължение на столетия с неизменна топографска приемственост. Още през ХІІ-ХІІІ век в днешните централни части на града се формира средновековен некропол, разкрит около останките на старата габровска църква „Св. Петка”. Некрополът е част от селище от периода на Втората българска държава, което преживява политическите катаклизми от края на ХІV век и продължава съществуването си като християнско българско селище. (1) През първите столетия на османското господство Габрово има специфично развитие, дължащо се на изключителните права, които притежават жителите му като въоръжени пазители на Шипченския проход. Мястото, културата, религията и архитектурата на Габрово не се променят. Не се променя и името му. Първото писмено свидетелство за името Габрово датира от 1479-1480 г. в данъчен регистър за владенията в Никополския санджак (административен район). (2)
След ХVІІІ век пряко влияние върху облика на разрастващото се Габрово оказват особеностите на планинския релеф и обособяването на многобройните занаяти в отделни махали. През ХІХ век просперитетът на габровските занаятчии и търговци благоприятства по-лесното проникване на чужди влияния. Миграционният и културен обмен носи европейски и източни архитектурни практики, но цялостен градоустройствен план липсва до 80-те години на ХІХ век. Градът се развива архитектурно в зависимост от непосредствените утилитарни нужди, икономическите възможности и естетическите предпочитания на тогавашните му жители. И все пак в обществено-пространствената структура на Габрово ясно са обособени център и второстепенни зони. Центърът, или най-старата част на Габрово, включва жилищата на по-видните габровци, сградите с административно-обществени функции, както и най-важните търговски обекти. Тук са разположени училището, конакът, общинското управление, повечето от църквите, както и най-големите занаятчийски работилници и търговски дюкяни. (3) Във второстепенните зони се изграждат единствено жилища, работилници и дюкяни. Постепенно през ХІХ век обаче част от административно-обществените сгради се преместват извън стария център – от турския конак на Баждар в началото на 1830-те години до Априловата гимназия, западно от река Янтра, през 1873 г.
Почти до края на османското господство Габрово остава малка административна единица в рамките на империята. Както споменава Васил Априлов в „Денница на новобългарското образование” през 1841 г. “Габрово, или Габърово – макар по своето пространство и многолюдност да заслужава името град, според турското разделение то е оставено като паланка.” (4) Едва през 1860 г. село Габрово е обявено за град. Това е поредната причина, поради която през всички времена на своето съществуване Габрово запазва характера си на чисто българско селище дори и в архитектурен аспект, а чуждите влияния в градоустройството са плод на личните вкусове на габровци.
Промените в архитектурната среда на Габрово още от ХVІІ век се документират в пътеписите, дневниците, историческите съчинения и публицистичните текстове на български и чуждестранни автори. Най-ранното известно досега описание на Габрово принадлежи на турския пътешественик Евлия Челеби, който посещава селището през 1662 г. (5) До появата на визуалните документи за Габрово това са единствените източници на информация. Едни от най-ярките и интересни текстове са публикувани в настоящото издание.
От 70-те години на ХІХ век Габрово започва да се визуализира още по-„реалистично” – чрез илюстрациите на чуждестранните автори Феликс Каниц и Хосе Луис Пелисер. Писмените разкази за Габрово отстъпват пред усещането за обективност във визуалните. Идва ерата на фотографията. Когато през 1888 г. е публикувана първата пейзажна снимка на Габрово, градът вече ускорено се развива като промишлен център. След Освобождението индустриализацията и урбанизацията трайно се превръщат в основните причини за промяната на архитектурната среда в Габрово. Интимността и тишината на възрожденските улици заживяват в съседство с архитектурата на новата епоха.
Само фотографиите успяват да съхранят визуалната памет на Габрово от втората половина на ХІХ век до средата на ХХ век. Досега фотоалбумът „Габрово” от 1968 г. беше най-голямото издание с фотографии от нашия град. Със съдействието на фотографите Георги Рачев, Цоньо Цонев и Стоян Маджаров авторът Стефан Фъртунов съставя и публикува колекция от 248 снимки, които показват новите тенденции в селищно-устройствения облик на града след 50-те години на ХХ век.
40 години по-късно Габрово вече има още по-голямо и всеобхватно издание с фотографии. “Имало едно време в Габрово” е най-съвременната визуална енциклопедия на нашия град. Изданието включва 426 архивни фотографии и 30 илюстрации на старо Габрово от 70-те години на ХІХ век до 70-те години на ХХ век – столетието, в което градската архитектура на индустриалния център претърпява уникална промяна. С обема включени визуални документи и периода от архитектурното развитие на Габрово, който се представя, книгата “Имало едно време в Габрово” е първата по рода си. Фотографиите са селектирани след дългогодишно проучване в архивите на научни институции и частни колекции. Изданието реконструира предишния архитектурен образ на Габрово, унищожен при интензивната урбанизация от втората половина на ХХ век. Голяма част от фотографиите досега не са публикувани. Нито един музей, архив или частен колекционер в България не притежава толкова богата библиотека от снимки на старо Габрово, каквато беше събрана за “Имало едно време в Габрово”. Освен фотографиите и кратките пояснителни текстове под тях изданието включва допълнителна текстова част - любопитна и малко известна информация за обектите и техните фотографи, кратки описания от съвременници - българи и чуждестранни пътешественици, най-интересните събития, свързани с фотографираните места.
“Имало едно време в Габрово” е самото Габрово, планетата Габрово от хартия - енциклопедична колекция от хора, събития, места, истории, предания, процеси в забавен, понякога тъжен или поучителен, исторически комикс. Не се пренебрегва и научния принос на книгата - тя е едно от малкото съвременни справочни издания за историята на Габрово, което включва и пълен библиографски раздел.
Фотографиите в изданието представят цялостно развитието на град Габрово в следните тематични раздели - “Габрово в обектива на фотографите”, “Илюстрации, ранни фотографии, фотографи”, “Природна среда и общи изгледи от града”, “Габровските квартали - родени от пътя, закърмени от реката”, “Градът, закърмен от река Янтра”, “Каменните мостове на Габрово”, “Площадът с часовниковата кула”, “Габровските улици - кръвоносната система на селището”, “Къщите на габровци”, “Административни сгради”, “Обществени сгради”, “Стопански и търговски сгради”, “Църкви и манастири”, “Училища”, “Чешми и кладенци”, “Паметници”, “Фабрики и индустриално производство”.
Използван е илюстративен материал, съхраняван в ТД “Държавен архив” - Габрово и Регионален исторически музей - Габрово, както и от частните колекции на Райчо Найденов, Димитър Мутафов, Петър Проданов, Кольо Антонов, инж. Веселинка Карагьозова, доц. Илия Илиев, Богдан Стефанов и Ганчо Танев. Подборът на фотографиите е извършен в зависимост от възможностите за точно определяне на тяхното съдържание, уникалността и значимостта им. Не всички от снимките са датирани при създаването си, затова на някои от тях е направена приблизителна датировка. Автори на предложените в албума снимки са англичанинът Хари де Уиндт, швейцарският архитект Льо Корбюзие, Еким Андрейчин, Пенчо Шандурков, Цоньо Цонев. Неизвестни остават фотографите на пощенските картички, издадени от „Наука” и „Съвременно изкуство”.
Идеята за илюстрованото издание “Имало едно време в Габрово” е част от общоевропейския процес на ХХІ век за регенерация на градската среда. Чрез архивните фотографии изданието представя разнообразните чужди (европейски и източни) влияния в архитектурното наследство на града, които се дължат на активните контакти на габровските търговци по света. Чрез “Имало едно време в Габрово” се предоставя възможност за бъдещи по-задълбочени и специализирани съпоставителни анализи на културните пресичания в Габрово, които ще обогатят познанията на българската наука и общественост за културния диалог между Изтока и Запада през възрожденската епоха и първата половина на ХХ век. До представянето на изданието подобни кроскултурни изследвания са трудно осъществими поради липсата на публичен достъп до подобна като мащаб колекция.
По-голямата част от изобразените сгради, улици, пейзажи вече не са същите или изобщо не съществуват. Тази книга е единствената възможност за габровци, гости на града и изследователите на културно-историческото ни наследство да се запознаят с визуалното минало на Габрово. Чрез фотографските им изображения са запазени някои от най-значимите архитектурни обекти от Възраждането – мостовете Конашки, Падалски, Бичкински; възрожденският ансамбъл къщи от градския център; Девическият манастир “Благовещение Богородично”, разрушен през 1959 г.
„Имало едно време в Габрово” е нашата позитивна визитна картичка, чието послание е “Елате и живейте в Габрово. Тук винаги са се случвали красиви неща”. Сега вече всеки гост или жител на града може да отнесе в своя дом или да подари на скъп човек нашия симпатичен град в малък формат.
Изказваме благодарност на всички научни институции и колекционери, съпричастни към тази книга, както и на всички организации и бизнесмени, без чиято финансова подкрепа нямаше да осъществим мечтата си.
БЕЛЕЖКИ
1. Койчева, Кина. Археологическите изследвания на Габровския край. // Краезнанието в Габровския край. София, „Габрово принт” ЕООД, 2000, с. 49; Койчева, Кина. За мястото и датировката на габровската черква “Св.Петка”. // Архив за поселищни проучвания, год. VII, кн. 1-2, 1998, с. 97-101; Търновски, Добромир. Развитие на селищната система в Габровско (ХІІ-ХІХ в.). // Традиционни обществени структури и исторически личности в Габровско ХІІ-ХІХ в. Габрово, 1997, с. 47-48.
2. История на Габрово. / Под ред. на проф. Страшимир Димитров, ст.н.с. Васил Василев, проф. Диньо Шарланов. София, Отечествен фронт, 1980, с. 32-33.
3. Цонева, Даниела. Габровските квартали - родени от пътя, закърмени от реката. Габрово, ИК „Колонел”, 2001, с. 108- 120.
4. Априлов, Васил Е. Денница на новобългарското образование. // Априлов, Васил Е. Съчинения. София, Български писател, 1968, с. 108-111.
5. Челеби, Евлия. Пътепис. София, Отечествен фронт, 1972, с. 52-53.
