"Ще си пийнат малко нашите бащи, дойде им на ум за Дойно цигуларя и пращат някое момче да го повика да ги повесели с песните си. Дигат го от сън, защото в тогавашно Габрово всички лягаха с „кокошките”.
Свидно им беше да горят вечер свещите на вятъра. Слугите вечеряха на светлината на огнището. Но за това пък сутрин ставаха в тъмно да работят. Та пристига Дойно, ако не е зает другаде, свири и им пее до полунощ за някакви 2-3 гроша и няколко чашки вино. От него запомних песента:
Цигулар къща не храни, мамо, мамо,
цигулар къща не храни,
цигулар дом не събира, мамо, мамо,
цигулар дом не събира.
Цигулар пита, разпитва, мамо,
цигулар пита , разпитва,
де има вино червено, мамо,
де има булки хубави."
Историческата колекция "Габрово - живият град" се издава от Фондация за българска литература - София в партньорство с Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово.
Момчил Цонев
Няма коментари:
Публикуване на коментар