На 17 март в Ректората на Софийския университет бе софийската премиера на книгата „Имало едно време в Габрово. В новата конферентна зала на Университета присъстваха кметът на Община Габрово г-н Томислав Дончев, издателят Румен Баросов, рецензентът проф. Стефан Дойнов, д-р Нели Савчева, заместник-кмет „Образование, култура и социални дейности” в Община Габрово, г-жа Таня Христова, заместник-кмет „Устойчиво развитие” в Община Габрово и г-н Петър Тоцев, директор на Регионалния исторически музей в Габрово, проф. Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски”, известният художник Николай Панайотов, народният представител г-н Николай Григоров, както и представители на много габровски фамилии – Кожухарови, Хаджистойчеви, Марокинджиеви, Мерджанови, Шумкови и др.
Ето част от изказванията на премиерата:
Томислав Дончев
Кмет на Община Габрово
Аз съм изключително радостен, когато в Габрово се пишат книги. Още по-радостен съм обаче, когато в Габрово се четат книги. В конкретния случай имам основанието да бъда още по-радостен, защото с „Имало едно време в Габрово” ние разширяваме географията на читателите много отвъд жителите на Габрово. Аз по принцип имам едно дълбоко подозрение към телешкия ентусиазъм, с който се характеризират повечето краеведски четива. В тях авторът е воден единствено от емоцията, че всичко за родния му град е ценно, трябва да се споменава, да се пише за него, да се възхвалява. Но в книгата, която представяме днес, нещата са съвсем различни. Това е книга, с която може да се самопознаем. Независимо накъде ще ни отведе това самопознание. Дали както казва Алеко Константинов, това ще е път към любовта – „Опознай Родината, за да я обикнеш!”. Или пък, в хегелиански контекст, това ще е път към съвършенството. И двата пътя обаче минават през Габрово.
„Имало едно време в Габрово” е особено трогателна книга, както е трогателно да видим снимки от юношеството или детството на една хубава жена, която познаваме. Градът ни много, много отдавна имаше нужда от такава красива илюстрована автобиография. Тази книга е страхотна, казвам го като нейно предимство, но искам да спомена и че тази книга разбуни духовете в Габрово. Повече от месец и половина или два по отношение на нея се води културен и исторически дебат с различни гледни точки, от което аз съм особено горд и особено доволен. Защото в малко градове има възможност да се спори за книги, за исторически факти, за култура. Ние имаме тази възможност...
Безспорно е, че Габрово е географският център на България. След тази книга аз очаквам от вас да се съгласите с едно – ако Габрово не е гръбнакът на българската духовност, то със сигурност е един от най-важните й прешлени. Искам да поздравя авторите и издателя на „Имало едно време в Габрово” за стореното, за многото труд, за смелостта да отправят такова предизвикателство, не толкова към жителите на Габрово, колкото към цяла България, която мисля, че има такова задължение към Габрово. България твърде малко познава тоя град. С тази книга в някаква степен, частично – макар че има много какво да се стори, компенсираме този пропуск.
Даниела Цонева
Съавтор на книгата
Благодаря ви, че приехте нашата покана. Това, че сте тук и че сте толкова много, изпълва нашите сърца и говори за факта, че където и да сме ние, габровци, винаги си оставаме такива. През 1928 г. в статия от 4 август върху страниците на габровския вестник „Известия” тогавашният кмет Илия Кожухаров заключава: „Така малко Габрово се изправи за конкуренция дори срещу своята Столица”. Според него заслугата за това се пада най-вече на „вечно будния, жив и предприемчив дух на габровеца. Този свой дух Габрово е проявило както в стопанския, така и в икономическия живот на България.” Точно този индустриален подем осигурява условията за архитектурното, за визуалното преобразяване на възрожденския ни град. Най-активно тези промени се извършват през 20-30-те години на двадесетото столетие, тоест времето на кметуването на Илия Кожухаров. Идеята за нашата книга тръгна именно от този габровец, за който говори кметът Кожухаров, съхранил и до ден днешен предприемчивия си дух. Ние като автори решихме да въплътим тази идея в книга. Още в „Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката” бяха включени няколко архивни фотографии от нашия град. Впоследствие идеята премина през много години работа. Благодаря на институциите, които се отзоваха и с изключителното съдействие на които стана тази книга, именно ТД Държавен архив-Габрово, Регионален исторически музей и няколко родолюбиви габровци, които предоставиха снимки от своите частни архиви. Призвани да съхранят отминалото, избягалото време са фотографите, благодарение на които днес различни архивни институции притежават фотографските образи на старо Габрово.
Всеки един габровец би намерил себе си, би намерил своите предци в книгата „Имало едно време в Габрово”, би усетил духа на габровеца такъв, какъвто той е съхранен в старите фотографии.
проф. Стефан Дойнов
Рецензент на книгата
Няма да бъде почтено, ако не кажа, че се вълнувам при представянето на тази книга, въпреки че това сторих само преди няколко седмици в Габрово. Вълнувам се по много причини. Голяма част от моята младост премина в Габрово. Аз съм възпитаник на Априловската гимназия. Така че когато разгърнах за пръв път книгата, която трябва да представя днес, всяка илюстрация, всеки фотос ми действаше по особен начин. Едва ли може да се посочи сграда или улица, край които да не съм минавал, да не съм задържал за дълго погледа си.
Искам да ви призная, на авторите не съм казвал още, че ако аз трябва да поставя заглавие на този труд, то бих се двоумил дълго време между това безспорно симпатично заглавие „Имало едно време в Габрово” и „Илюстрована история на Габрово”. Няма значително българско селище, което да няма свой албум със снимки, изгледи, рисунки и т.н., но под тези снимки обикновено има само едно изречение, което обяснява каква е тази сграда, какъв е този дом, каква е тази улица... Докато тук, в тази книга, тече исторически разказ за най-динамично развиващия се български град през деветнадесетото столетие. Това е Габрово.
Румен Баросов
Издател. Изпълнителен директор на Фондация за българска литература
Моят поглед ще бъде на човек, който е извън Габрово. Подозирам, че тука почти всички сте габровци. Моят отговор на простичкия въпрос защо се наех да издам тази книга - заради габровци, заради габровки, заради хората на Габрово. Тази вечер тук поне 67 или не по-малко от 68 пъти бе спомената думата Габрово. Но какво се крие зад тази дума. Това са хората на Габрово, защото те са тези, които строят улиците, те са тези, които строят училищата, чешмите, мостовете. Те са тези, които правят мостовете между годините. Аз имам един личен спомен от Габрово. И той е отпреди 27 години. Бях завършил току-що 11-ти клас и с още трима приятели обикаляхме на стоп Северна България. Бяхме момчета тогава, с момчешки акъл – с раници, с консерви в раниците, обикаляхме на стоп. Предвижвахме се до следващото село, влизахме в кръчмата, там някой ни прибираше в къщата си да спим, после продължавахме до следващото село. Големият проблем беше, когато една вечер замръкнахме в Габрово. Защото Габрово е град, голям град. В смисъл, ние си казвахме, това е 1982 година, колкото и да няма алиенация, в коя кръчма да влезем, че да ни приберат. На улицата не знам как ни спря един мъж, заведе ни вкъщи. Живееше в двустаен апартамент. Заедно с жена си и трите си дъщери. Сега аз имам три дъщери. Датата беше 14 срещу 15 септември 1982 година. На другата сутрин от този двустаен апартамент ние излязохме, една голяма делегация, за да изпращаме три ученички в Габрово. От време на време, когато се сещам за тази случка си казвам, че няма такъв град в България и никога такова нещо не ми се е случвало. За това се наех да издам тази книга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар