Падало. На преден план училището "Д-р Н. Василиади" в строеж |
"На Падало спираха обикновено и цирковете. Колко сме завиждали на падалци за това! Всяка вечер да ти свири цирковата музика, а ти да си спиш. При това и възможността им да се измъкнат „от дрехите” и се проврат и гледат безплатно. Спомням си как обикалях като дете целия град с цирковата музика да гледам разни пирамиди от хора и да слушам как клоунът кани гражданството да посети най-добрия цирк в света. В главата ми още се въртят разните клик-клак, салто мортале, комически игри, японски игри с ножове и пр. Най-после се казваше „арена Падало”, което разбирах като „хайде на Падало“. С какво благоговение похващахме с пръст лъскавото атлазено облекло на артистите! Щастливи детски години въпреки плачовете с часове, защото рядко, за жалост много рядко, намирахме в настроение родителите си – особено бащите, че да ни заведат на цирка."
Колекция "Габрово - живият град" се издава от Фондация за българска литература - София и Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово.
Момчил Цонев