За един арменец в Габрово

Чували ли сте за вица, че габровци били толкова пестеливи и предприемчиви хора, че в Габрово арменец не можел да се засели и да преуспее. Е, ето една история за арменец, който прекарал повече от 40 години в Габрово. Откъсът е от четвъртата книга от колекцията "Габрово - живият град" - спомените на д-р Вапцов "Габрово след Освобождението":

"На главната улица срещу аптеката беше къщата на д-р Димчо Султанов. През време на робството той е бил военен лекар в турската армия и ранен през Освободителната война на Кавказкия фронт. В Габрово си е дошъл, доведен от прислужника си, арменеца Георги Асланов, който му помагаше до смъртта му. Д-р Димчо беше парализиран. Сутрин домашните му го приготвят и откарват в приемната, дето го настаняваха в удобно кресло. От него докторът преглеждаше болните си и ако трябваше нещо да се направи, вършеше го Георги фелдшерът (населението му даде това призвание). Той приготвяше и даваше лекарствата, защото д-р Димчо рецепти за аптека не пишеше.

Този Георги впоследствие служи 40 години като санитар при Габровската община, известен под името „дядо Георги”, и умря наскоро след като се уволни на възраст над 80 г. Добър, много честен човек беше дядо Георги, затова умря беден. Целия град познаваше той, нямаше човек в града, комуто да не беше помагал за нещо, най-малкото беше го преглеждал. Оженен за българка и повече от половин век живял само в българска среда, дядо Георги до последния си час не научи добре българския език."

Историческата колекция "Габрово - живият град" се издава от Фондация за българска литература - София в партньорство с Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово.

Момчил Цонев