Как са гасили пожар в Габрово - история за общински кон и частна кокошка

Янтра на север от Горнокрайския мост, 1934 г.

Чудим се защо габровци от миналото са били сякаш по-задружни. Животът е бил такъв. Например, след Освобождението всеки гражданин е помагал в гасенето на пожари. Гори една къща, но помагат всички. Но дори в един пожар едно време е имало някои комични ситуации. Разберете какви от откъс №2 от предстоящата четвърта книга от историческата колекция "Габрово - живият град" на Момчил Цонев и Даниела Цонева:


"Когато говорим за пожарната команда, нека кажем няколко думи за пожарното дело в града. Въпреки опустошителните пожари, много години след Освобождението в Габрово нямаше пожарна команда и едва към средата на последното десетилетие от века в общинския бюджет се появи и пожарната команда с командир и четворица пожарникари. Дотогава всеки гражданин беше пожарникар. Градът имаше първобитна помпа, която се носеше на ръце (да можела да минава навсякъде), която се пазеше в обора на общинския кон – инвентарът на чистителната команда. При пожар отнасяха помпата на мястото му, като често трябваше да се забавят, докато извадят от помпата насадената в нея кокошка. Гражданите се нареждаха един до друг до някой воден източник, обикновено на реката, и подаваха от ръка на ръка пълни менци вода. Тогава развиваха и прикачваха червото към помпата, което се оказваше обикновено пробито на няколко места и пръскаше навред, но не и върху огъня."

Колекция "Габрово - живият град" се издава от Фондация за българска литература - София и Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово. 

Момчил Цонев