Габрово е било укрепено с дървена ограда откъм юг и в града се е влизало през масивна градска порта – почти като средновековна крепост. Портата се е намирала на пресечката на ул. „Николаевска“ и ул. "Тотю Иванов" - на границата между Йонковото и Радичевец, при т.нар. Пейкюв дол. Прочетете повече от откъс № 18 от спомените на д-р Вапцов „Габрово след Освобождението“. Може да откриете четвъртата книга от колекцията "Габрово - живият град" в габровските книжарници „Том 1“, „Златев“ и „Хеликон“:
„След десетина къщи и те залепени една до друга, както са всичките в Габрово, а не както в полските селища, дето всяка къща има декари двор, се стига до къщата на Симеона Терзия, дето е била градската порта. Тази къщичка беше дълга и тясна като вагон и понеже нямаше място за долап [дървен шкаф за дрехи, обикновено вграден в стената - бел. състав.], бяха оставили отвор във външната стена и сковали долап под стряхата. От улицата човек можеше да бутне тънката дъска, която образуваше дъното на долапа и всичкото му съдържание щеше да падне в ръцете му.
Какво е представлявала тази порта може да се съди от обстоятелството, че вляво и вдясно от нея е могло да се влезе в града преспокойно от много места. Навярно тя е била здрава и висока дървена порта, която е затваряла цялата улица (не по-широка от четири метра). Наляво има дол (дето живееше Илю Арбата), от който се отделя път за баира, наречен на това място „калето” [крепост, твърдина – бел. състав.]. Навярно там са се окопавали защитниците на града. Като деца обичахме да играем там и да си говорим какво ще бъде, когато почне война между всичките народи. Съседите на калето се считаха щастливи, че ще бъдат под закрилата му, а то беше малка кариера за камъни, отдавна напусната.“
Историческата колекция "Габрово - живият град" се издава от Фондация за българска литература - София в партньорство с Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово.
Момчил Цонев
Няма коментари:
Публикуване на коментар