„Смъртта на бай Никола Владков от Лисец стана причина да запомня кръчмата на Охлито. Почти всеки пазарен ден бай Никола се отбиваше пиян в дюкяна на баща ми. Поразболял се веднъж той и отишъл да се прегледа при д-р Цончев в болницата. Предписал му докторът прахове и му поръчал да ги взема по три на ден. Купил си бай Никола праховете и на път за село се отбил на обикновената си спирка – кръчмата на Охлето. Там той викнал от колата:
- Ойле, Ойле, лей! Слушай, лей. Налей ми само половина ока, лей, защото съм малко болен, като оздравея, лей, ще си дойда да си допия.
Почти на всяка дума бай Никола казваше „лей”, съкращение на гледай.
Когато си отишъл вечерта на село и седнал край огнището, бай Никола казал на жена си, че докторът му дал прахове да взема по три на ден, а кога щял да ги иззема, че да оздравее, и затова решил да ги изгълта всичките наведнъж, че по-скоро да му мине. Нагълтал ги той, легнал да спи и не се събудил да си допие у Охлито.“
Историческата колекция "Габрово - живият град" се издава от Фондация за българска литература - София в партньорство с Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово.
Момчил Цонев
Няма коментари:
Публикуване на коментар