"Ще чуваш, след като се върнали, по цели седмици да разказват кой каква „магария” бил направил на събора. Например, калфата на Венко Куюмджията щял да изяде голям бой от майстора си, защото след като наредил сергията си в навечерието на събора, Венко казал на калфата:
- Хайде, Иване, докато стане време за спане, да си кажем по една лъжа, ама дето няма да го бъде.
- Да си кажем, майсторе, като си рекъл.
- Кажи тогава.
- Кажи първо ти, че си майстор.
- Ех, да може утре рано да дойде някой богат купувач и да ни вдигне всичката стока с добра печалба, ще купя на майсторицата армаган за един мерджан [морски корал, използва се и в търговията – бел.състав.]
- Хубаво, майсторе, ама няма да го бъде.
- Ех, няма да го бъде – въздъхнал майсторът по оставената в града румена майсторица, бялата гушка на която и този път беше осъдена да не носи червено герданче – хайде казвай сега ти!
- Ех, да речеш, майсторе, както си привършихме сега работата, да останеш тук да продаваш стоката, а мене да върнеш в града да вардя майсторицата...
- Твойта мама! – скочил майсторът с вдигнат юмрук.
- Чакай бе, майсторе! Нали няма да го бъде?
- Бъде – не бъде, такива работи не се приказват."
Историческата колекция "Габрово - живият град" се издава от Фондация за българска литература - София в партньорство с Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово.
Момчил Цонев
Няма коментари:
Публикуване на коментар