"При огромната си домакинска работа, габровката нямаше възможност да бъде и градинарка на семейството си. Тя засяваше напролет градината си с помощта на наемна жена, която имаше грижата и за срочните прекопавания и ровения, а през лятото се влизаше в градината само да се бере в нея. И де ще вземе жената време за градина да се грижи, когато на главата й са пет-шест деца, за които трябва да приготви всичко, освен обущата и калпаците на мъжката вяра. Тя ще купи памук, за да изтъче платно, от което ушива долни дрехи за цялото семейство. Купува вълна, опира я, извлачва и оприда и от преждата изтъкава шаяк, за да ушие от него горните дрехи на децата и себе си.
Само бащата имаше привилегията да отиде на шивач, за да му ушие дрехите. Тя ще оплете и чорапи за всички. Ами безкрайният кърпеж!? По сто ръце да имаха жените, пак не биха успели да привършат работата си вкъщи, защото тя е и перачка, мазачка, чистачка, готвачка и каква не още у дома си. Ами да месиш всеки ден по няколко хляба, да се грижиш да го разнемаш навреме и го занесеш на фурната. Защото в това време децата, които биха могли да те отменят, са на училище. Човек неволно се хваща за главата и се чуди как успява домакинята да свърши всичката тази работа."
Колекция "Габрово - живият град" се издава от Фондация за българска литература - София и Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово.
Момчил Цонев
Няма коментари:
Публикуване на коментар